Бях пред изоставената къща . Поредното момче умря . Иска да го съжива , но никкой не ме пускаше . Пак щях да получа от онези пристъпи на лудост . Опа май забравих да ви кажа за тях . Когато ликувам или съживявам , след товоа полудявам . И не мога да се оправя дни наред . А пък съм нужна на всички ( все пак съм един от директорите на даскалото . Въй , колко съм гадна ! Сега съм директор на училище , а все още казвам даскало ! )
Е , това е ! Нищо повече не мога да направя ...
По лицето ми се търкулнаха няколко сълзи . Избърсах ги с ръкава на блузата си и започнах да тичам към стаята си . Ашли бягаше след мен . По пътя си виждах всичко размазано . Изяшно русите ми коси ми пречеха да виждам добре . Как може да съм такава !? Ашли знаеше колко съм загубена на тема "чувства" . Затова сега тя тичаше след мен ...
Е , това е ! Нищо повече не мога да направя ...
По лицето ми се търкулнаха няколко сълзи . Избърсах ги с ръкава на блузата си и започнах да тичам към стаята си . Ашли бягаше след мен . По пътя си виждах всичко размазано . Изяшно русите ми коси ми пречеха да виждам добре . Как може да съм такава !? Ашли знаеше колко съм загубена на тема "чувства" . Затова сега тя тичаше след мен ...
). То беше едно от малкото случаи които умираха преди да стигнат до лечебницата. Толкова ми е мъчно....