Коридорите

Разбира се, тук си имаше и коридори:


те всички бяха разпръснати в кръг. ПО средата си имаше малко и мекичко диванче и масичка за кафе. Беше много уютно и учениците честичко сядаха тук за да побъбрят за какво ли не...

Минах по коридора размятайки коса черната си коса. Вече се бях развеселила и нищо не можеше да сломи духът ми. Е, да тръгваме към мола! После мога да направя модно ревю пред Джи. Дааа... Упс! Забравих си парите! Ще се върна да ги взема... Но аз почти излязох навън! Не ми се връща чак до стаята...! Ще направя като Дженифър. Няма да полудея от една магийка, нали? Призовах наум портфейла си и след миг го държах в ръцете си. Сега вече мога да изляза!

Минах по коридора. Вече си бях оправила настроението. След вчерашният разговор с Ашли се чувствам по-добре. Нали все пак ми е сестра? Тя ме разбира идеално. Винаги и споделям всичко... имам и доверие.
Запътих се към... и аз не знам точно на къде. Просто не ме сдвърташе на едно място. Може би да отида до Мола? Ще си взема някоя нова дрешка. Ооо, супер! Нова дрешка ...
Ще извикам Ашли да дойде на моят поход в големияяяят мол. Но пък къде ще е тя?
Помислих си за нея... След момент попаднах в главата и. Вече ми става навик да използвам магията... Ах, какво съвпадение! Тя се намира в мола! Супер, ей след малко отивам при нея.

Връщах се от мола с големи торби в ръцете си. Честно казано не се видяхме с Ашли, но... е нямаше да ми се разсърди, нали? Дори не съм сигурна, че тя въобще знаеше, че съм в мола. Ама нали тя никога няма да използва дадената и маия, за да разбере къде съм... Не че имам нещо против... А и осъзнавам , че магията не те прави луд... Да наистина е така. Просто има един страничен ефект, който те кара да се чувстваш зле. Ама зле и луд са две съвсем различни думи.
Мминах покрай стаите на Стефани, Нериса, Ина и тази на Алисън . Само с едно леко мигане на окото, разбрах че никой няма. Еми сама съм.
Нашта стая с Аш беше в дъното на коридора.
Защо да се тътря чак дотам, като мога да направя нещо повече? Само докато премина мисълта през главата ми вече бях пред вратата на стаята си.. Оставих няколко чанти на земята. Свалих дамската си чанта от рамото си. Бръкнах вътре с надеждата да си намеря ключовете. След около две минути извадих голяма връзка с най-различни ключодържатели. Намерих ключа на стаята и го бутнах в ключалката. След това завъртях леко китката си и вратата се отвори.